Сърцето ми тъжи в мене, защото напускам тази благодатна земя, земя плодородна, с красиви планински възвишения, топъл климат и добра вода и въздух. Градът, в който израснах в зрялост през тези 8 години - най-хубавите в живота ми досега! Там, където срещнах някои от най-близките ми приятели и се научих на някои от най-важните според мен неща в живота - да разчитам на Бог и да обичам.
 Опитах се да остана. Вярвах, че това е мястото, на което да вложа вярата и сърцето си за Божиите дела. В тази чужда земя, в този град, който не ми е роден, но в който най се чувствах у дома.
В цялата си красота и благодат, Благоевград не приветства моите усилия да се впиша задълго в неговата система, която съм наясно, че не е Божествена. Тази система, която ограничава млади хора като мен да творят и да бъдат себе си там, където се чувстват добре и имат желание да се впишат, доколкото могат в живота на това място.
 Пътувайки с неохота и примирение към София, си отивам само с добрите спомени, които създадох тук - прекрасните студентски години; срещите; времето, в което съзерцавах и размишлявах за добрите неща, които Бог иска да извърши в този край; времето, в което посетих почти обезлюдените високопланински селца и се срещнах с парадокса - с хора толкова бедни, но богати с тази величествена природна красота; насред вълци, но с простодушие и с благодарни сърца.
 Няма начин да забравя тази земя, толкова докосната от Бога, която уви дявола сякаш е плячкосал, но вярвам, че скоро Бог ще внесе реформите, които са нужни, за да процъфти това благословено от Него място.
 Нека Бог благослови хората в Благоевград. Много от тях са имали смелостта да пожертват кариерата си, наясно с това, че там няма да имат възможност да я практикуват. Съгласили са се да работят работа, която не изисква висока квалификация, а от там и на ниска заплата, защото основно такива работни места се отварят в града. Хубавите и уредените работи са трудно достъпни за по-голяма част от гражданите, пък какво остава за хора като мен, които не са от града. Но, аз не бих могла да пожертвам себе си и времето си за работа, която не ме удовлетворява. Не мога да се примиря с това само да оцелявам. Най-малкото, в моя случай се налага да плащам наем, за да живея там, което е непосилно за дохода от 400лв месечно, например.
 Жертвам желанието си да бъда в Благоевград, наред с всичките ми близки приятелства, които създадох там. Нямам обич в сърцето си към София, но там отивам, оставяйки скъпоценните за мен неща, които не са мои, а Божии.

И на мен ми бе много трудно,когато завърших следването в София и трябваше да се връщам в "провинцията". В София бяха всичките ми добри приятели,а с онези в родния ми град се бяхме разгубили,но като мина време стана обратното- изградих нови приятелства в моя град а се разгубих с приятелите от София и страната,с които заедно следвахме толкова години.