Късна есен е. Приятно топла днес, защото слънцето припича. Излязох навън и наблюдавах вече оголените дървета и окапалите долу листа. Зарадвах се на топлината и на въздуха, замисляйки се, че цялата природа се подготвя за зимата, която изобщо не ми е любим сезон.
 В България има множество протести, размирици и отчаяние. Хората са се уморили от тази безизходица, чувстват се ограбени. Народният глас е незачитан и нечут дълги години, и сега народа уморен, но разгневен на всички тия подигравки отстрана на правителството се е изправил точно в този момент преди зимата.
 Очакваме трудни времена, нестабилност и се страхуваме от всичко това, и то насред зимата, когато ни очакват непосилните за голяма част от хората сметки за ток, вода и наем.
 Връщам се назад във времето, когато бяхме деца и толкова много се радвахме на зимата, и чакахме с нетърпение да завали сняг, за да си поиграем навън, замеряйки се със снежни топки, да се спускаме с шейни. След играта ни навън се прибирахме и сядахме до печката или камината и баба или мама ни даваха да си хапнем от вкусния сладкиш, който са опекли. Радвахме се на едно безгрижно детство, в което не мислехме за това как ще се справим финансово този месец с всички сметки и какво ще ни остане за храна. Вече пораснали, сякаш не можем да се зарадваме на зимата, и първите ни мисли и това, което изговаряме обикновено са от рода на :
„Ехх...идва студ, как ли ще я караме тая зима?“ или „ Очаквам този месец..да ми отиде почти половината заплата за ток..“; „Ехх..този сняг, сега ще станат поледици и как ще ходя на работа ?“.
  Таа, връщам се на есента. Тя е един парадокс за мен - изразява един вид, че в смъртта се ражда плодородието; че нещо трябва да умре, за да даде много плод.
 Това казва и Иисус Христос в Евангелието според ап. Йоан 12:24 „Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.“
 Това го казва във връзка и в контекста на предстоящата Му смърт на кръст, и това е един много дълбок духовен закон, заложен в природата.
 Това означава, че както цялата вселена се крепи на физическите закони, така  се крепи и на този духовен закон. Цялата природа действително отразява и чрез смяната на сезоните смъртта и възкресението на Христос!
 Неслучайно, според мен именно в очакване на зимата, ние се изправяме сега пред трудни дни - пред политическа, икономическа и духовна нестабилност. Сега не само браковете се разпадат, а цели системи и вярванията на хората; разпада се доверието помежду ни и мира.
 Идват мрачни времена, но те идват с цел. Вярвам, че именно в тези времена, ще се отсеят важните от маловажните неща в живота на всеки един от нас. Целта е да осъзнаем своята нужда и жажда за истината и любовта, да разберем, че имаме нужда от Бога. Защото всички други царства, владетели и правителства са падали и ще падат, но това, което света се стреми да скрие от хората, е че има духовно царство, което няма да падне никога, и което има най-стабилното управление. То е загрижено преди всичко за доброто на всеки един човек. Приближаваме се до деня, в който голяма част от хората ще разберат, че светското управление е силно опорочено и има за цел да зароби хората, особено сега. Има пророчества в Библията, че това светско царство ще падне, но и поданиците му ще пострадат зле.
 Не целя да плаша хората с този постинг, но това е личното ми вярване, основано да това, което съм прочела в Святата книга Библия и мои лични наблюдения върху настоящите събития. Въпреки всичко, което се очаква да се случи в скоро време, то е във връзка с духовния закон на смърт и възкресение, можем както да очакваме един вид смърт и пълна разруха на икономиката ни в България, така и би следвало да очакваме възкресение - т.е напълно нови неща да се случат. Аз вярвам, че Бог, който възкресява мъртвите, е напълно с власт, сила и господство и както възкреси Христос от мъртвите, така може да възкреси и една икономика, система и т.н. 
 Размишлявайки за есента и зимата, с които започнах още от началото, Бог ми каза лично на мен: „Тази есен ще е плодоносна в живота ти.“
 Вероятно ви се струва странно всичко това, особено на фона на всички глобални неща, които ви споделих тук. Да, Бог ми говори лично на мен, че ще е плодоносен живота ми.. Ще ви стане още по-странно, ако знаехте какъв живот живея, и че никой не би ми завидял в настоящото време. Но аз му повярвах, защото както казах по-рано - след смъртта идва непременно възкресението, ако приемем, че духовния закон, за който ви говорих действа.
 И започнах да чакам, знаейки от личен опит и от Словото на Бога, че това няма как да стане без трудности. И да, трудно е, и все едно няма промяна и нищо не се случва, но аз се държа на уверението, което получих от Бог. Това, което Той е казал е вече посято семе, за което е нужно време, за да поникне и е важно да е посято на благоприятно място - т.е във вярващо и приемащо сърце.
 Нямам общочовешките успехи, нито работа, нито пък човек до себе си; но вярвам, че това семе ( думата на Бог ), толкова малко, расте и ще стане огромно дърво, което ще служи за подслон и ще ражда плод - т.е ще бъде полезно не само за мен самата, а и за хората около мен.
 Човек не е роден за себе си и не умира за себе си. Бог се удоволства в това да ни прави полезни на нас самите и на другите хора.
 Но преди да прорасте, семето трябва да умре..Нужно е да убия или умъртвя всичките свои човешки очаквания и разбирания за успеха. Да забравя за това, какви стандарти и очаквания имат хората за успех, а те обикновено са: да имаш стабилна и високоплатена работа ( кариера ); да се омъжиш до определена възраст, особено, ако нямаш поне кариера; да родиш деца на определена възраст; да имаш много приятели и то влиятелни; да си известен и обичан от хората..и т.н. 
 Искам да ви кажа, че аз нямам нито едно от тези неща, и не че поради болката от това аз ги заклеймявам един вид като лоши. Не, аз не казвам, че е лошо да имаш тези неща, който ги има, нека се радва. Само знайте, че има неща с много по-висока стойност и важност от тях, но е нормално повечето хора да не знаят това, понеже нещата не са непременно видими за очите, а и повечето хора не са наясно, че ако имаш тези неща, това е по-голям успех от това да имаш нещата, които изброих по-горе.
 Това, което забелязвам в живота е, че колкото повече преследваш успеха и постоянно гониш парите или материалното благоуспяване, както и благоуспяването в личен план, толкова повече тези неща се отдалечават от теб. Това е противно на казаното от много хора, които твърдят, че за да успееш непременно трябва да се буташ и да си много пробивен, общителен и със силна воля. Да, такъв тип хора успяват в очите на повечето хора, но всъщност все си остават незадоволени, защото на тази земя никога не можем да получим пълно удовлетворение на цялото си същество. Не е и определено тук да получим всичко. Избрала съм да вярвам, че има ад и рай, и напълно отричам теорията за прераждането, защото ако се прераждахме, то на мен това ми изглежда като някакъв ужас.. Предпочитам да вярвам, че има добър Бог, Който ми е дал ключа към небесното царство - Христос, и не е нужно със своите дела да заслужа това да бъда в рая. Не виждам никаква логика в прераждането, да не говорим, че то отрича напълно възкресението на Исус.
Бих могла да обясня по-подробно по какъв начин го отрича, но би било добре да напиша отделен пост по тая тема, защото е много обширна и дълбока.
 Връщам се на идеята, че един истински успешен човек, не просто има работа и човек до себе си и т.н, но той може да обича - т.е да се отнася по най-добрия начин с това, което има; той има непоклатим мир - дори и един ден да загуби всичко, той не се бои и успява да мине през всичките житейски бури, и е наясно, че нищо не е вечно на тая земя, освен душата му; той се радва в делата си и на живота като цяло, независимо от обстоятелствата; той умее да чака и е търпелив, а търпението винаги е възнаградено богато.. Е, познавате ли много такива хора? Те са най-добрите събеседници, съпрузи, хора, работници.. Май няма много хора с такъв огромен успех!
 А постига ли се този успех лесно според вас? Дали не се е налагало да умъртвяват понякога своите желания, за да се стремят към доброто? Дали не са изгубили много в живота, за да се научат да оценяват всеки и всяко добро, което им е било дадено? Дали не са очаквали солидно време, за да получат това, което сега имат? Дали не са научили тайната, че като цяло живота на земята не е най-забавното нещо, но са решили, че те ще си го направят забавен и ще се радват? Да, те са умъртвили своите човешки очаквания, умъртвили са желанието си да бъдат харесвани от всички и са пожънали изобилно. Те са разбрали, че само Бог няма да ги разочарова, и то след много разочарования от хора, но не са допуснали огорчение и непростителност да нахлуят в сърцата им. Те са повярвали, че Бог ги обича и приема, и са решили да спрат да се интересуват от това, дали хората ги одобряват. И съответно са получили дори и одобрението на много хора и са се изпълнили много техни очаквания.
 Зимата духовно е времето на чакане - трудно време, в което много от нас или се обезсърчават, или стават по-твърди и по-силни. Тя е като едно затишие и време за размисъл, в което е лесно да се депресира човек, но и в което има предпоставки за големи открития за живота и потапяне в мъдростта.
 Естествено е човек, особено по-чувствителен да изпадне в известна летаргия през зимата. Четох на едно място, че атмосферата на този сезон влияе дори и на взаимоотношенията, че много двойки се разделяли именно в този период от годината.
 А от личен опит мога да кажа, че на пролет пък със зараждането на природата, започват много взаимоотношения, зараждат се чувства и самите хормони се задвижват. Сякаш всичко добива живот и расте и се развива. 
 Следователно, би било добре за нас да оцелеем и устоим през есента и зимата, за да се съживим (възкресим) на пролет. Вярвам, че неслучайно Възкресение Христово е на пролет. Ако минем успешно през тази “долина на мрачна сянка“ без да се предадем или отчаем, то ще дойде рано или късно време на радост в живота ни. Един ден и над нас птичките ще запеят радостно и цветята и дърветата ще разцъфнат с аромата си, и ще запеем нова песен, различна от “меланхоличната гама“ през зимата.
                                        
                                    Написано между 15.11.18 и 30.11.18